Ло̀веч е град в Централна Северна България, административен и стопански център на едноименните община и област. Населението на града след преброяването от 2011 г. е 36 600 жители. Ловеч е един от най-старите градове в България. Територията и околностите му са били обитавани още в дълбока древност, предпоставка за което е благоприятното географско положение между планината и равнината. В ловешките пещери Табашка и Деветашка са открити останки от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. Налице са и много свидетелства за живота на първите жители на Ловеч - траките, през IV-III век пр.н.е.
Старият град възниква върху развалините на тракийския град Мелта, който вероятно е бил столица на тракийското племе мелди и е играл ролята на разменна пътна станция между тракийските племена, населяващи днешна Румъния, долината на река Марица и Родопите. По-късно, когато римляните колонизират Балканския полуостров, те създават римска станция и наричат града Президиум. Той има голямо стратегическо значение по един от главните римски пътища - "Виа Траяна", който свързва Бяло море с река Дунав. Дори и днес ловчалии и гостите на града могат да се разходят по стария римски път "Варош". През 1187 г. пред стените на Ловешката средновековна крепост на хълма “Хисаря”е сключен мир, с който Византия губи решителната битка с въстанническата армия на Асеневци и се принуждава да признае независимостта на България. С мирния договор се поставят основите на Втората българска държава. Тази крепост е една от последните завладени от турците по време на тяхната инвазия – 1446 г.
В Ловеч Апостолът Васил Левски решава да организира своята революционна столица на Освобождението. Дяконът избира града за център на великото си дело. В негова памет и чест през 1964г. близо до крепостта е изграден най-големият и внушителен паметник на Левски с обща височина 14 метра. Под фигурата с месингови букви е изписано „ Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си“. В архитектурно-историческия резерват “Вароша” се намира и музей с много експонати от дейността на на революционера.
В различни докумени, датиращи от 1520 г. до 1830 г. градът е наричан Алтън Ловеч (Златен Ловеч) заради богатството си. През тези години градът става търговски център на българските земи, а ловешките търговци излизат далеч извън границите на страната.
През 1872-1874 г. самобитният възрожденски майстор Колю Фичето изгражда единствения на Балканите Покрит мост, който е преустроен през 1931 г. и до днес е един от символите на града. Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт.
