Близо 40 минути Христо Стоичков отговаря на журналистически въпроси при представянето си като треньор на Литекс. Камата бе откровен и не подмина нито едно питане.

- Г-н Стоичков, поемате първи български клубен тим? Усещате ли го като предизвикателство и какви ще ви бъдат целите? 

- Целта е ясна. Винаги трябва да се играе за победа. Когато бях треньор на националния отбор, целта бе същата. Не трябва да мислим колко точки ще спечелим и колко отбора ще се победят. Важно е как ще се играе. Целта ми е тимът да има една специална визия, един стил на игра, при който всички футболисти да знаят какво е тяхното задължение. За един професионалист е задължително в двата часа, които е на тренировка да мисли само за футбол. Има достатъчно време да бъде с приятели, с фамилия, с приятелки. Никого няма да огранича. Иначе целта на отбора на пръв поглед е спечелването на купата. Очертава се да е по-лесно от това да станем шампиони. Ние ще играем мач за мач. За нас е важно да не се отказваме. Имало е случаи когато отбори са водели със 7-8 точки и са губели първенството. Има 15 мача. Всичко може да се случи. За предизвикателството – нямам на кого да се доказвам освен на Господ.

- Фактът, че сте назначен с безсрочен договор означава ли, че в Ловеч започва проекта „Стоичков“, както в Барса има проект „Гуардиола“?

- В Барса проектът се казва „Йохан Кройф“. Проектът в Литекс е „Господин Ганчев“. Лошо е да казвате проекта Стоичков – не искам и не ми е приятно да го наричате така. 

- Ще налагате ли млади футболисти от школата на Литекс?

- Естествено, че ще налагам. Знаете като поех националния отбор играеха 6 чужденци, направихме ги трима, за да може нашите деца да играят. Затова нашия приоритет е да използваме деца от школата, да могат да разберат какво е да си в съблекалнята на един голям отбор. Затова и на подготовката ще вземем четири или пет деца от школата, които да свикват с обстановката.

- Това, че сега поемате този пост означава ли, че се отказвате от идеите си за нови стадиони?

- Не. Едното няма нищо общо с другото. Там е господин Борисов, господин Свилен Нейков, министрите около господин Борисов, които трябва по най-бързия начин да намерят нещата, които са свързани с изграждането на новите стадиони.

- Ще има ли още нови футболисти в Литекс?

- Предполагам, че ще има. В събота ще обявим новите, които са вече в отбора. Искаме на първия и втория лагер да видим с какво разполагаме. 

- Какво искате да промените в играта на Литекс в сравнение с това, което показа през първия полусезон, за да можете да изпълните целите, за които говорите?

- Имаме достатъчно работа за вършене. Втория етап на подготовката, който ще бъде в Сандански, ще пробваме различни неща, свързани с качествата на отделните футболисти. Ще преценим на какво ниво са самите момчета. Мога да кажа само едно "Благодаря" на предните треньори, които са били тук. Отборът има една основа и тази основа е започната преди 15 години. Така че аз само мога да сложа един допълнителен стимул в изграждането на този проект. Ще изпробваме и нещо ново. Сега да говорим за тактика... Аз винаги съм казвал, че 11 човека играят. Който е най-добър, той ще играе. Който е най-заслужил през седмицата – също. За мен системата на игра никога не е важала. Както и в националния отбор, както и в Барселона, където съм играл преди. Когато си добър, когато си подготвен, треньорът разчита на теб. 

- Как се чувствате като се връщате в тресавището на българския футбол? Бяхте в много държави по света, където нещата са далеч по-уредени оттук?

- Както каза господин, Ганчев имаме едно предизвикателство. Мечтата му беше един ден да работим заедно. Аз бях в последните 15 години почти неразделен с него. Бил ми е на гости в Испания, беше ми на гости в Южна Африка. Аз съм му бил на гости тук. Така че нашето приятелство не е свързано с това, че от днес аз ще съм треньор на Литекс. Тази негова детска мечта се сбъдна. На мен ми беше мечта да стана футболист и да бъда това, което съм. Още ме боли, че не играхме финал през 1994 година. Не е нещо ново за мен да започна работа в Ловеч. Всички мои бивши колеги помагаме на нашия футбол. С годините доказахме, че с малкото, което имаме можем да постигнем нещо голямо. Наско се върна. И Боби, и Данчо, и Емил Костадинов, и Цанко Цветанов, и Любо, и аз. Ние не забравяме, че в тези тежки времена, в които живяхме успяхме от малкото, което имахме да постигнем нещо. На младите футболисти, които сега започват да се учат голямата беда е, че вие журналистите ги направихте големи футболисти. Много лесно беше да се напише кой с каква татуировка е, кой къде ходи и какво прави.

- По особено ли ще е чувството за Христо Стоичков да се изправи срещу ЦСКА и срещу Димитър Пенев?

- Не. Никакво няма да е чувството. Димитър Пенев си е Димитър Пенев, който безкрайно уважавам като треньор, защото при него постигнах най-големите си успехи като футболист в България. Но няма да има никакво напрежение. Той е дал път на много футболисти и аз бях един от първите, които той изведе до такова високо ниво.

- Бихте ли направил оценка на първенството ни? 

- Няма да бъде коректно да давам персонални оценки.

- Притесняват ли ви очакванията, че с вашето идване ще настъпи Ренесанс в Литекс?

- Не. Ако ме притесняваха нямаше да съм тук.

- Какво е мнението ви за броя на отборите в „А“ група – колко трябва да бъдат?

- Мисля, че не трябда са се намаляват отборите. Всеки град има едно голямо достойнство – да има отбор в „А“ или „Б“ група. Вие можете ли да си представите София да няма отбор в „А“ група. Или Бургас. 

- Колко се променихте в последните години?

- (Смее се). Станах консул, доктор. Вързан кон не можеш да го промениш. Вие станахте малко по-умни и задавате по умни въпроси. Това е малката разлика. Не съм се променил.

- Договорът ви обвързан ли е с някакви други дейности, които трябва да извършвате освен чисто треньорските?

- Не, абсолютно не.

- Чухте ли се с вашия предшественик Атанас Джамбазки?

- Не, не съм се чувал.